Пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка са в

Пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка са в ход, въпреки и във виртуален формат. И до момента в който се вземат решение проблемите на международната финансова система, вниманието у нас приковават надалеч по-тривиални тематики. Например прогнозите на двете институции за българската стопанска система. През тази година обаче те са много спорни и ненапълно взаимоизключващи се. 

Първата забележима разлика е, че отчетът на СБ бе оповестен преди парламентарните избори, а този на МВФ след тях. Ще побързаме обаче да кажем, че надали става дума за някаква дълбока интрига, а по-скоро за разлики в графиците за издание. 

Всъщност цифрите вътре са надалеч по-любопитни. Международният валутен фонд (МВФ) предвижда че действителният БВП (БВП) на България ще нарасне с 4.4% през 2021 година и през 2022 година, откакто означи спад от 3.8% за 2020 година. Фонда на процедура ревизира прогнозата си от октомври 2020 година за напредък от 4.1 на 100 през тази година. 

През 2022 година МВФ чака стопанската система на България да нарасне още веднъж с 4.4%, а инфлацията на първо време да забави ритъм до 1% през тази година (спрямо 1.2% предходната година), след което да се форсира до 2% през 2022-ра. Очакванията са безработицата да се намали от 5.2% през 2020 година до 4.8% през 2021 година и до 4.4% през 2022 година, сочат прогнозните данни на МВФ.

Несигурността към хода на пандемията остава огромна. Ако настъплението на COVID-19 се разшири и бъдем принудени да продължим общественото разграничаване и забавянета на имунизационната стратегия продължи, 2021-а година също ще бъде пожертвана без да се стигне дои подобряването на терапиите доста се забави, плануваното икономическо възобновяване през 2021 година може да се забави.

В средносрочен проект съществуват опасности, свързани със средствата на Европейски Съюз, които могат да подтикват растежа повече от предстоящото, в случай че се употребяват бързо за планове за обществени вложения, съчетани с подкрепяне на структурни промени.

В цялостен контраст Световната банка занижава упованията си за икономическия напредък на България. За актуалната 2021 година институцията предвижда, че брутният вътрешен артикул (БВП) на страната ни ще се разшири едвам с 2.6%, т.е. с 0.7 процентни пункта по-ниско от предходната прогноза от януари т.г. (3.3%). За миналата 2020 година Световната банка счита, че спадът ще е 4.2%, т.е. по-малък спрямо предходните ѝ упования – за  5.1%. За идната 2022 година прогнозата е за 3.3% стопански растеж в съпоставяне със заложените 3.7% в прогнозата от януари т.г. За 2023 година се чака закъснение на ускорението и стабилизиране на растежа на равнище от 3.4%.

Банката акцентира още, че макар мощния растеж от 3.6 % приблизително за петте предпандемични години, реалното доближаване на българската стопанска система с Европейски Съюз е постепенно. Страната остава най-бедната членка на Съюза с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията на равнище от 53% от междинното за блока. 

В по-критичния отчет СБ споделя, че пандемията е разкрила минусите на редица обществени системи - опазване на здравето, обучение, обществена отбрана и административни услуги. Наблюдава се сериозен дефицит на медицински личен състав, разделянето в образованието по социално-икономически статус нараства, стратегиите за обществено подкрепяне са незадоволителни и погрешно ориентирани. Това са единствено част от констатациите. Не е пропусната рецензията за бавната цифровизация на административните услуги. Това са провокациите, с които държавното управление не се оправя, показва още Световната банка в отчета си.